Графити

До съвсем скоро беше прието графити да се смята за антисоциално поведение, работа на вандали. Днес повечето от тези „вандали” са уважавани изкуствоведи, а някои от тях са превърнали графити в световен бизнес.

Хората от Ню Йорк някога гледали на графити по стените на бедните квартали и в подлезите на метрото като на някаква напаст, градски упадък. Изчанчените имена и изображенията били грозни и агресивни, вандализъм, търсещ изява на самоличността или дори политически възгледи. До към 70-те години повечето жители на Ню Йорк мразели графити, определящи ги като трън в очите им и като нелегални и наказуеми.

От тогава това изкуство много се е променило и не се открива само в подлезите и в гетото на града. Днес статутът му е „улично изкуство” и може да бъде намерено на най-необичайни места - реклами, дрехи, играчки, дори на официалния сайт на Уолстрийт. В началото на 80-те се развива голям бум на графити и дори те се пренасят в галерии. Тази мода обаче не просъществува дълго, докато в края на десетилетието не се появява хип-хоп музиката.

В книга, посветена на тези изображения, се казва: „Графити се върна с началото на хип-хопа и хората го оценяват и определят като свой стил, но не приемат клаузата с вандализма.” Въпреки това произхода на хип-хопа е от бедните западащи квартали на населените места, изпълняван от афроамериканци. Когато изведнъж тази музика се изкачва на върха на американските чартове, цялостната хип-хоп култура се разпространява по света. 

Днес много компании осъзнават значението на присъствието на графити в рекламата. Обикновеният някога уличен драскач Кел Родригез е избран да направи дизайна на уебсайта на Уолстрийт и, разбира се, е в графити-стил. За него това е силно усещане, енергия, емоция, зарядът отвътре.

Също много от художниците дават лекции на тема осъществяване и пресъздаване на тяхното изкуство. Някои от тях имат голям успех в Европа и знаят, че Старият континент е по-отворен за този арт. Заплащането за една колекция графити понякога достига $10 000. Но всъщност са малко арт-галериите, които признават „новата вълна” като подизкуство в рисуването. Една от тях е Гронингер (музей в Холандия).

Други художници притежават Интернет страници, посветени само на графити. Често в тях има рубрика, от където могат да бъдат поръчани авторски изображения, които в последствие се поставят на всевъзможни места - от бейзболни шапки до йо-йо. „Вандал” от старото поколение сменил уличното оцветяване с доходоносна работа в тази насока, като изрисува младежки дрехи. Графити е една история за оцеляване, има начин те да просъществуват през времената на отхвърляне и неслука и явно артистите могат да практикуват хобито си, превръщайки го в работа, без да накърняват обществените собствености.

Източник: izkustvo.freebg.eu